Какво е приемна грижа?
Приемната грижа е грижа за деца в твоя собствен дом. Това са деца, чиито родители за определен период от време не са в състояние да се грижат за тях, защото се намират в трудна ситуация. Това не ги прави лоши родители. Всеки от нас може да бъде в трудна ситуация.
Ако няма приемни семейства, тези деца се настаняват в социални инстуции, където липсва индивидуално внимание, грижа и любов.
Кой може да стане приемен родител?
Всяко дете е различно и затова имаме нужда от много и различни приемни семейства. Може да приемете дете в дома си за кратко време, през което ние ще помогнем на неговото собствено семейство да преодолее житейската си криза или за – по дълго време, когато родителите са починали, страдат от тежи заболявания или има друга причина, поради която детето не може да се върне при тях.
Какво трябва да направя, за да стана приемен родител?
- Да потърся повече информация в Областен център по приемна грижа: 02/9200188 или в Отдел закрила на детето по местоживеене
- Да обсъдя желанието да бъда приемен родител със семейството си
Почерпен опит:
Казвам се Таня.
Срещнах моята малка принцеса преди няколко месеца.
Когато видях Мими за пръв път в онзи огромен дом, в който живеят близо 200 деца, тя не можеше да говори.
Понякога, много рядко, прошепваше една-две срички, но толкова тихо, че трябваше силно да се напрегнеш, за да я чуеш. Когато я срещнах, тя не можеше да върви. Едвам-едвам местеше краченца и се клатушкаше наляво-надясно, с опасност на всяка крачка да тупне на земята. Моята малка принцеса беше на 5 години, но тежеше не повече от 8-9 кг. И ако искате ми вярвайте, но не беше по-висока от 85 см. Говорим за дете не на 2 години, а на почти 5. Социалните работници казват, че причината за гореизброените неща е емоционалният глад, на който е била подложена Мими. На нея ѝ е липсвало индивидуално внимание и ласка. Казват, че децата се нуждаят много от семейна обич и грижа, и ако не я получат, те не могат да растат дори физически.
Моята принцеса не е болна, не е увредена, тя просто е била гладна за любов и внимание. Вече осем месеца аз съм нейна приемна майка, а тя – моята приемна дъщеря. Опитвам се да ѝ дам това, което не е успяла да получи за пет години. Днес Мими не мълчи, а говори, говори и то много. Направо не можеш да вземеш думата от нея. Преди постоянно падаше, когато вървеше, а сега непрекъснато иска да е навън. И не просто ходи, а тича. Преди в документите на детето, така нареченото ѝ досие, пишеше, че не умее да борави с играчки. Научи се да играе с кукли. Много ги обича. Днес може с часове да се занимава с тях. Става все по уверена, когато се храни с вилица, а преди никога не се беше докосвала до подобен прибор. А очите ѝ, които бяха все едно празни, днес сияят. От време на време капризничи и проявява характер. Само за осем месеца Мими наддаде 7 кг и порасна с 12 см. Може би не съм най-добрата приемна майка, но се опитвам заедно със социалните работници да давам на малката ми принцеса това, от което има най-голяма нужда… Любов, любов, любов!!! По домовете има още около 7 хиляди деца, които се нуждаят от същото.
Полезни връзки: